„Онова, което остава“ е сборник с разкази за „места, където няма самота или където тя е всичко, което ни заобикаля... Описанията и действията са заключени в изящната рамка на тъгата и надеждата“.
Залезът, свечеряването, прегръдката на здрача… Танцът на светлините и сенките… Това са тоновете и боите, с които често борави Василен. Озоваваме